Защо ни е всичкото бързане?
Хайде днес просто да спрем!
Краят ни в кърпа вързан е,
но как до там ще живеем?

За кой грее есенно слънце,
за кой шари цветен килим,
щом нямаме миг да го зърнем,
да вдишаме, да повървим...

Щом нямаме вече сетивност
за простите малки неща,
живеем в заблуда, с наивност,
че материалното движи света.

И гоним все цели огромни.
Тичаме. Да не ги отървем.
Време е да се опомним.
Хайде днес просто да спрем!