Защо ни е всичкото бързане?
Хайде днес просто да спрем!
Краят ни в кърпа вързан е,
но как до там ще живеем?
За кой грее есенно слънце,
за кой шари цветен килим,
щом нямаме миг да го зърнем,
да вдишаме, да повървим...
Щом нямаме вече сетивност
за простите малки неща,
живеем в заблуда, с наивност,
че материалното движи света.
И гоним все цели огромни.
Тичаме. Да не ги отървем.
Време е да се опомним.
Хайде днес просто да спрем!
© Петя Гечева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
