Защо ни е всичкото бързане?
Хайде днес просто да спрем!
Краят ни в кърпа вързан е,
но как до там ще живеем?
За кой грее есенно слънце,
за кой шари цветен килим,
щом нямаме миг да го зърнем,
да вдишаме, да повървим...
Щом нямаме вече сетивност
за простите малки неща,
живеем в заблуда, с наивност,
че материалното движи света.
И гоним все цели огромни.
Тичаме. Да не ги отървем.
Време е да се опомним.
Хайде днес просто да спрем!
© Петя Гечева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
