29.09.2009 г., 10:32

Просто Електра

640 0 0

 

 

 

дойде ли време

звездите твойто име да изберат

дойде ли ред ти на мен да се молиш

помоли се

че в гърдите ми все още има някакво сърце

помоли се да съм с тебе милостива

моли се

на колене

представи си

че аз съм

единствена

Богиня

която тебе може да осъди всеки миг

за думите - тежките

камъни - хвърлени

по мене

по хората

за раните

ръцете ми кървави

ръцете не помнят кога последно

помилваха

ти ли ще бъдеш

първият

вечният

единствен помилван

ти ли си онзи

който беше

някога в мен

забравям

вековете се нижат

като секунди

но аз бях

и

аз си оставам

убийца

просто Електра

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Електра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...