Sep 29, 2009, 10:32 AM

Просто Електра

  Poetry » Other
639 0 0

 

 

 

дойде ли време

звездите твойто име да изберат

дойде ли ред ти на мен да се молиш

помоли се

че в гърдите ми все още има някакво сърце

помоли се да съм с тебе милостива

моли се

на колене

представи си

че аз съм

единствена

Богиня

която тебе може да осъди всеки миг

за думите - тежките

камъни - хвърлени

по мене

по хората

за раните

ръцете ми кървави

ръцете не помнят кога последно

помилваха

ти ли ще бъдеш

първият

вечният

единствен помилван

ти ли си онзи

който беше

някога в мен

забравям

вековете се нижат

като секунди

но аз бях

и

аз си оставам

убийца

просто Електра

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Електра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...