В подлудели от радост камбани

се превърнаха

всички елхи.

Рождеството, обвито в тамяни,

във кристалния

въздух трепти.*

Хора тичат към своите къщи,.

отдалече

сияят стрехи.

Даже блудният син се завръща.

Закъсняваш,

нощта те следи.

Насред пътя се срива простора,

гъсто мляко

контура изтри.

В миг животът изгуби опора,

омотан в пелена

от мъгли.

Виждаш само изпружени пръсти,

разширени

до черно очи…

Еретик да си, пак ще се кръстиш

Ще се молиш на глас:

„Помогни!“

Дали дарове вчера си купил,

дали млад 

или стар и богат,

щом небето над тебе се срути,

ставаш пътник

за другия свят.

Без да знаеш молитва, се молиш,

всяка дума

нагоре лети.

Непрогледно е, как да се бориш.

Нека Господ над теб

се смили.

Дума даваш да влезеш във църква,

ако стигнеш

да сториш курбан.

Избледнява мъглата отвънка.

Ти без вино си

мъртво пиян.

Кой да чуе гласа сред полето,

посред път,

от страха изоран.

Но луната се вдига и ето –

съединява

света разпилян.

От всемирната пита с късмети

златен талер

съдбата избра:

Ти си жив. Просто, жив! И ще свети

закъснялата

твоя звезда.

---

* Това се случи на 7.01.1972 - Коледа по стар стил…