Dec 27, 2019, 2:01 AM  

Изгубени в празника

  Poetry » Civic
1.8K 0 0

В подлудели от радост камбани

се превърнаха

всички елхи.

Рождеството, обвито в тамяни,

във кристалния

въздух трепти.*

 

Хора тичат към своите къщи,.

отдалече

сияят стрехи.

Даже блудният син се завръща.

Закъсняваш,

нощта те следи.

 

Насред пътя се срива простора,

гъсто мляко

контура изтри.

В миг животът изгуби опора,

омотан в пелена

от мъгли.

 

Виждаш само изпружени пръсти,

разширени

до черно очи…

Еретик да си, пак ще се кръстиш

Ще се молиш на глас:

„Помогни!“

 

Дали дарове вчера си купил,

дали млад 

или стар и богат,

щом небето над тебе се срути,

ставаш пътник

за другия свят.

 

Без да знаеш молитва, се молиш,

всяка дума

нагоре лети.

Непрогледно е, как да се бориш.

Нека Господ над теб

се смили.

 

Дума даваш да влезеш във църква,

ако стигнеш

да сториш курбан.

Избледнява мъглата отвънка.

Ти без вино си

мъртво пиян.

 

Кой да чуе гласа сред полето,

посред път,

от страха изоран.

Но луната се вдига и ето –

съединява

света разпилян.

 

От всемирната пита с късмети

златен талер

съдбата избра:

Ти си жив. Просто, жив! И ще свети

закъснялата

твоя звезда.

---

* Това се случи на 7.01.1972 - Коледа по стар стил…

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Margarita Martinova All rights reserved.

Произведението е включено в:

"ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - 66 стихотворения 🇧🇬

"ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - 66 стихотворения
1.7K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....