И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят
до три удара на сърцето в минута,
до звезди две, които не спят,
до сребриста луна полубудна.
От мастилено черна нощта
прекроява в ефирна завеса.
Мислите разпилява така,
че дори да не знаят къде са. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация