И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят
до три удара на сърцето в минута,
до звезди две, които не спят,
до сребриста луна полубудна.
От мастилено черна нощта
прекроява в ефирна завеса.
Мислите разпилява така,
че дори да не знаят къде са. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up