5.04.2008 г., 19:24

Просто ЛЮБОВ

1.9K 0 8
 

Има толкова много начини да обичаш.

Можеш да обичаш

тайно или явно.

Можеш да обичаш

реално или замечтано.

Да влагаш много

или малко.

Да бъдеш страстен

или хладен.

Можеш да обичаш един

или много,

веднъж или всичко.

Любовта е странна, причудлива,

тя може да идва спонтанно

или след време,

от пръв или от втори поглед.

Тя може да те вкара в ада

или в рая.

Може да е дар или награда.

Каквато и да бъда,

винаги я има,

колкото и да е голяма

или може би дори и малка,

все ще я намериш да се скатава

някъде в сърцето.

Тя все ни тласка напред и нагоре.

Помага ни да стигнем върха.

Понякога боли,

има сълзи

и разбити сърца

- Но спира ли ни това?

- Не!

Продължаваме да я търсим по света.

Любовта ни дава много,

тя ни зарежда със сили,

понякога се случва да ни окове във вериги,

но често тя ни дава свобода.

Какво е любовта

накрая нека обобщим -

тя е всичко, което ни заобикаля

и всичко, което с нежност и надежда

можем да сътворим!

P.S. Обичайте се!

     Бъдете щастливи!

     Бъдете себе си! :)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Различна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "тя е всичко, което ни заобикаля
    и всичко, което с нежност и надежда
    можем да сътворим!"
    Точно попадение, Слънчево поздравление!
  • Да сътворим!
  • Много благодаря за коментарите ви много ме радват.Предимно пиша романи и разкази и поезията ми беше непозната,може би това че попаднах на този сайт ме подтикна да опитам да пиша и това.Затова се радвам че малкият ми експеримент бележи успех
  • Харесва ми как пишеш...Имаш талант и можеш да пробваш и с проза..Успех!!!
  • Харесва ми

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...