Спомняш ли си нашата младост,
срещите ни тайни посред нощ?
Ти бе причината за моята радост,
и аз блестях във цялата си мощ…
Листа от злато кичеха косите,
вятърът от бурен - стана романтик,
превръщаше в поезия душите
ни, подобно стар меланхолик.
Ти беше с мен, и аз със тебе бях,
но всичко между нас бе кратък миг,
във който аз най-истински живях…
И след който виждам нощем твоя лик…