Може да се срещнем
на края на нищото
и понеже ни боли от самотата,
отрязахме с ножица всичко излишно
и тръгнахме мълком нататък.
Където безмълвни студени треви
огласяха няма гората,
където крещяха полудели вини
и с писък летеше душата.
Аз знам, страхуваш се от мен,
ще те обсебя целия до дъно,
ще ти разкажа тъжно как живях,
преди да те налюбя без остатък.
http://www.youtube.com/watch?v=8v_4O44sfjM&ob=av2e
© Жулиета Великова Всички права запазени
и музиката прекрасна в хармония...
сърдечен поздрав, мила Жулиета...с обич за теб.