Може да се срещнем
на края на нищото
и понеже ни боли от самотата,
отрязахме с ножица всичко излишно
и тръгнахме мълком нататък.
Където безмълвни студени треви
огласяха няма гората,
където крещяха полудели вини
и с писък летеше душата.
Аз знам, страхуваш се от мен,
ще те обсебя целия до дъно,
ще ти разкажа тъжно как живях,
преди да те налюбя без остатък.
http://www.youtube.com/watch?v=8v_4O44sfjM&ob=av2e
© Жулиета Великова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
