Nov 19, 2011, 12:23 PM

Просто настроение 

  Poetry » Love
553 0 10

 

 

 

Може да се срещнем
на края на нищото
и понеже ни боли от самотата,
отрязахме с ножица всичко излишно
и тръгнахме мълком нататък.
Където безмълвни студени треви
огласяха няма гората,
където крещяха полудели вини
и с писък летеше душата.
Аз знам, страхуваш се от мен,
ще те обсебя целия до дъно,
ще ти разкажа тъжно как живях,
преди да те налюбя без остатък.

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=8v_4O44sfjM&ob=av2e

 

 

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??