9.02.2010 г., 14:11

Просто роля...

1.1K 0 3

Толкова безумни съжаления
и куп въпроси виснали над нас...
вина и неразумни извинения...
молби, прошепнати в аванс.

Каква пародия, достойна за пиеса,
герои в нея ще сме аз и ти.
Навън остана хорската намеса,
достатъчно убихме се сами...

И спуска се завесата, а ние
разделяме се бавно и без глас,
но махайки с ръка дали ще скрием
останките от този тъжен фарс?!

Това бе любовта ни, просто роля,
която изиграхме с лекота.
Без втори дубъл и без капка воля
за нова сцена, нова светлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Христозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...