Feb 9, 2010, 2:11 PM

Просто роля...

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Толкова безумни съжаления
и куп въпроси виснали над нас...
вина и неразумни извинения...
молби, прошепнати в аванс.

Каква пародия, достойна за пиеса,
герои в нея ще сме аз и ти.
Навън остана хорската намеса,
достатъчно убихме се сами...

И спуска се завесата, а ние
разделяме се бавно и без глас,
но махайки с ръка дали ще скрием
останките от този тъжен фарс?!

Това бе любовта ни, просто роля,
която изиграхме с лекота.
Без втори дубъл и без капка воля
за нова сцена, нова светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...