Feb 9, 2010, 2:11 PM

Просто роля...

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Толкова безумни съжаления
и куп въпроси виснали над нас...
вина и неразумни извинения...
молби, прошепнати в аванс.

Каква пародия, достойна за пиеса,
герои в нея ще сме аз и ти.
Навън остана хорската намеса,
достатъчно убихме се сами...

И спуска се завесата, а ние
разделяме се бавно и без глас,
но махайки с ръка дали ще скрием
останките от този тъжен фарс?!

Това бе любовта ни, просто роля,
която изиграхме с лекота.
Без втори дубъл и без капка воля
за нова сцена, нова светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...