14.02.2023 г., 12:01

Просто така

994 1 7

Просто така, просто така...

Понеже в сърцето ми си гост

Прииска ми се да ти подаря капикос 1

 

Просто така, просто така...

Докато до теб денувам 2.

„Любя те“ 3 да кажа аз не се срамувам.

 

Просто така, просто така...

Нося ти армаган 4 -

Сладко от любеници 5 цял буркан.

 

 

1.капикос - съществително, глухарче

2. дену̀вам -  глагол,  прекарвам някъде деня.

3. Любя те – глагол, обичам те

4. армаган – съществително, подарък

5. любеница – съществително, диня

 

бел. на автора - Стихотворението е преработена версия на друга моя закачлива стихопленетица , като са включени в него по-стари думички. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, ИнаКалина .
    Просто така, просто така
    понеже си ми другарче,
    прииска ми се да ти подаля глухарче.
  • капикос е много хубава дума - като виринос и одибос.., а ето - сладко от любеници не съм опитвала..дай и другата версия, ще ми е интересно да я прочета
  • Благодаря, Мария. Радвам се ако съм те усмихнала, а също и за това, че съм използвала думичка, която не знаеш. На места му казват капикос, защото му пада косата. Всъщност има места където направо си му казват - опади коса. Колкото до предизвикателството, вярвам, че ще има наистина стойностни творби по темата. А темата е интаресна. Всъщност от това което съм прочела, смятам, че вече има.
  • И на мен ми хареса, Ирен! 👍Не знаех, че капикос е хлухарче. Обогати ме! Освен това е хумористично, а това разведрява читателя. Успех ти желая!🥰

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...