Просто така те обичам
Просто така те обичам,
в очите ми е отразено.
Виждаш го този плам,
обитава и твоите очи
безпаметно.
Любов, която дава нам
пристан и дом в едно.
Любов, която е храм,
и там си неразривно,
и безбрежно.
Любов, коята дава нам
живот и дело вечно.
Любов, която дава знам
разтеж и смисъл явен,
безмерно и потребно.
Просто така те обичам,
истински, лудо, огнено,
земно и небесно.
Такъв какъвто си
аз те обичам,
луд и смирен, тъй нежно
аз те обичам и зова ти
в зова си аз слушам.
Изпълнен със светлина,
и целия ми свят озарявяш.
И мрака дори в теб стаен
аз обичам и него осветяваш
и преодоляваш го тихо.
С теб съм любов, не си сам,
ръцете ни сключени в едно,
са душите ни заедно.
Любов, от себе си аз отдавам
потъвам и отеквам в теб
безследно.
Изгубвам се, но и себе си в теб
откривам.
Зовът ти е във мен е безмерен,
гласът ти само ме прави
щастлива.
Ела в мен, ела безбрежен,
в обятията ти аз оставам.
Ела, и остани за постоянно.
Зовът ти само аз очаквам,
и ако някой ден безметежен
светът цвета си промени,
аз знам
че ти отново ще го озариш
и вечно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
