14.09.2010 г., 10:18 ч.

Просто, твърде просто 

  Поезия » Философска
469 0 0

Дупчено сто,
дупчени момичета.
Колко ли е жалко
и край.

 

 

 

*Пояснение: Това е истинската, трогателна история на група момчета и момичета от софийското читалище "Светлина", които непрекъснато се разделят и събират, разменят си партньори и играят белот всеки божи ден пред същото това място. В стиховете горе, по възможно най-краткия начин, е събран целия смисъл на съществуването им, който ако не схващате... жалко. Нека никой, който не го разбира, да пише коментар, моля.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??