Просто, твърде просто

Дупчено сто,
дупчени момичета.
Колко ли е жалко
и край.

*Пояснение: Това е истинската, трогателна история на група момчета и момичета от софийското читалище "Светлина", които непрекъснато се разделят и събират, разменят си партньори и играят белот всеки божи ден пред същото това място. В стиховете горе, по възможно най-краткия начин, е събран целия смисъл на съществуването им, който ако не схващате... жалко. Нека никой, който не го разбира, да пише коментар, моля.