Диване е тя по природа,

шумна, цветна и щастлива.

Трудно я разбират хората –

постоянството не ѝ отива.

Лимките в главата й не спят

и бели зареждат за секунди.

Черните котки ѝ правят път

от страх какво ще им е случи.

Тя в чувствата си пумпъл е,

в действията си е щура,

в любовта – недостъпна е,

по характер – нежна лудост.

Тя влюбва те нарочно,

ей така... за да те пробва.

Границите си знае точно

хлъзнеш ли се – тръгва.

Тя е бедствие – ураган и цунами

 и опустошава след себе си всичко.

Тя е залез – прегръща и гали,

цял си с нея... без нея си нищо.

За такова "объркване" готов ли си?