Просто защото е такава Играта
Животът ми се усмихна
някак накриво и без надежда,
дали ми намигна –
не, не мисля – той ме подвежда
Иска да види как ще го превия –
довчера водеше той – все бях "капо",
направих завой – аха да се убия,
но той ме подпря – и защо?
Нима не разбира – ще бягам от него
като прът се провира, кат' трабант се наема.
Търся друг – по-нанадолен, но де го? ...