Просто защото е такава Играта
Просто защото е такава Играта
Животът ми се усмихна
някак накриво и без надежда,
дали ми намигна –
не, не мисля – той ме подвежда
Иска да види как ще го превия –
довчера водеше той – все бях "капо",
направих завой – аха да се убия,
но той ме подпря – и защо?
Нима не разбира – ще бягам от него
като прът се провира, кат' трабант се наема.
Търся друг – по-нанадолен, но де го?
На зар да го бия – „тука има” и нема „нема”!
Но той се разсърди, загледа нагоре
„Високо, високо ще те изкачвам” ми рече
„после ще се обърна с главата надоле –
върху мен да играеш „не се сърди човече”
"Да не да мислиш, че аз те обичам?
Никак даже – играхме „бесилка” и „градове”,
залог бях на карта, и ме прецака – не отричам –
друга да пробваш – пак ще съм в твойто тесте”
Както Поетът, Животе, и аз те не любя –
(нямам гърбина да нося таз Ватенка свята)
Някак тайно ща, войната с теб да изгубя –
просто защото, Животе, е такава Играта.
...Но ти ми Я "разказа....Играта"!
ПърваНова
© Ренета Първанова All rights reserved.
и да захванете някоя по-мирна игра! Отново въздействаш! Поздрав!