3.07.2019 г., 13:50

Простори

1.1K 5 9

Просторите греят в червено.
докосвам ги с мойте ръце!
И ставам соната в зелено,
крилато и чисто сърце!

 

Чудесата се сбъдват – аз зная!
Звездици в смълчаната вечер
озаряват с блясък безкрая,
топят смълчания глетчер!

 

Ей, приятели! С шепи вземете
красотата на златната нощ,
в косите си бързо сложете
частица от звездния кош!

 

Простори, простори сияйни,
звезден пъзел от стихове!
Вълшебници вплитат омайно
извезани ризи от светове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, приятели! С шепи вземете
    красотата на златната нощ....
    Обещавам ! С пълни шепи !
    Поздрави за прекрасния стих !
  • Хубаво,просторно
  • Лиде, всички понякога се губим, пропадаме, търсим се, но просторът
    щом го има, влизаме отново в ритъм и сме тука, и ни има!
    Радваме ти се на необятния и светъл простор - с две думи, че и теб те има!
  • Знаете ли защо публикувам, макар и от време на време? За да не губя връзката си с вас: Мисана Стойчо, Паленка, Цвети,Ангелче, Николай!. Не е важна толкова поезията ми, а вашето отношение към нея! Обичам ви!
  • Простор е символ на свобода, свобода откъм въображение, стилистика, фантазия, концепция, жанр-сглобяване на отделните компоненти!
    Всеки един автор-има свой свят, своя визуализация, свое проектиране на мислите!
    Браво Лидия!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...