Просяче

7.12.2012 г., 19:27 ч.

Поезия » Друга

511 0 0

Веднъж както си вървях,
загледан там в далечината,
едно детенце аз съзрях,
проблясък в тъмнината.
С две протегнати ръце
и поглед тъжен, но човешки,
с примряло сърчице
от изпокъсаните дрешки.
Седнало бе то да проси,
хляб, стотинки, каквото има,
и не задаваше въпроси,
стига да изкараше и тая зима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Просяче

Искате да прочетете повече?

Предложения