Просяк
Присвит във тъмен ъгъл,
с бледо и изстинало лице,
с очи красиви, умирени,
с изстрадало добро сърце.
Стоеше там на улицата прашна,
и милост просеше гласът му плах,
ръцете му изстинали държаха
цигулка стара и ужасна!
Залеза напускаше града,
направи път тревожно на луната,
стана, тръгна си и той,
с монети стиснал във ръката.
Отби се в стара кръчма
и поръча чаша вино,
другото за хляба беше,
разделено наполовина.
Седна на свободна маса,
вперил поглед към стената,
там стоеше друг човек,
сам със дрипи и със чаша.
Очите му се насълзиха бавно,
гледайки му само тялото,
аз вдигнах му ръка и той ми махна,
а срещу мене беше огледалото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
