27.10.2005 г., 17:00

ПРОСЯК

1K 0 7

ПРОСЯК

Събира в износен, продупчен каскет –

от сутрин до вечер, през сълзи –

събира по два, по един и по пет –

подхвърлено с досада милосърдие.

Той – бедния просяк – събираше срам,

събираше мъка в каскета.

Застанал смирено до Божия храм,

събираше милост човешка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изкллючително силно въздействащо. Настръхнах докато го четях.Невеорятно е как в няколко реда си събрал толкова много скръб и болка...
  • Това е самата истина човешка за хората принудени да правят това - описал си го много точно и хубаво - шест от мен
  • Все пак реших да приема предложението ти, Веска. Още веднъж ти благодаря.
  • Благодаря, Веска! Отново ми давате добро предложение. За съжаление стихотворението е в първата ми стихосбирка, така че нищо не мога да променя, но отново ви благодаря.
  • Хареса ми стихото Румен!Сложна тема..Какво ще кажеш,ако замениш думата усърдие...да речем с.."през сълзи"Мисля,че по-добре ще се върже с останалите...срам,мъка милост.Но ти си автора...мнението е моетоНадявам се,че не си обиден??

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...