Oct 27, 2005, 5:00 PM

ПРОСЯК

  Poetry
1K 0 7

ПРОСЯК

Събира в износен, продупчен каскет –

от сутрин до вечер, през сълзи –

събира по два, по един и по пет –

подхвърлено с досада милосърдие.

Той – бедния просяк – събираше срам,

събираше мъка в каскета.

Застанал смирено до Божия храм,

събираше милост човешка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изкллючително силно въздействащо. Настръхнах докато го четях.Невеорятно е как в няколко реда си събрал толкова много скръб и болка...
  • Това е самата истина човешка за хората принудени да правят това - описал си го много точно и хубаво - шест от мен
  • Все пак реших да приема предложението ти, Веска. Още веднъж ти благодаря.
  • Благодаря, Веска! Отново ми давате добро предложение. За съжаление стихотворението е в първата ми стихосбирка, така че нищо не мога да променя, но отново ви благодаря.
  • Хареса ми стихото Румен!Сложна тема..Какво ще кажеш,ако замениш думата усърдие...да речем с.."през сълзи"Мисля,че по-добре ще се върже с останалите...срам,мъка милост.Но ти си автора...мнението е моетоНадявам се,че не си обиден??

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...