24.04.2014 г., 11:19 ч.

Просяк 

  Поезия » Философска
463 0 1


Просяк

 

Облаци застилат свода небесен...
Дъжд из ведро вали,
предвещава обреченост
и разбива мечти.


Един малък дрипав човечец,
скрил се под стряхата на някаква порутена сграда,
слуша захласнато небесната врява.

 

Той, брадясал и мръсен,
но не и навъсен,
сякаш далеч от светската суета,
отхапва парче от суха хлебна кора.

© Тизан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??