Просяк

Apr 24, 2014, 11:19 AM

Poetry » Phylosophy

500 0 1

Просяк
Облаци застилат свода небесен...
Дъжд из ведро вали,
предвещава обреченост
и разбива мечти.
Един малък дрипав човечец,
скрил се под стряхата на някаква порутена сграда,
слуша захласнато небесната врява.
Той, брадясал и мръсен,
но не и навъсен,
сякаш далеч от светската суета,
отхапва парче от суха хлебна кора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Просяк

Искате да прочетете повече?

Random works