Просяк
Просяк
Облаци застилат свода небесен...
Дъжд из ведро вали,
предвещава обреченост
и разбива мечти.
Един малък дрипав човечец,
скрил се под стряхата на някаква порутена сграда,
слуша захласнато небесната врява.
Той, брадясал и мръсен,
но не и навъсен,
сякаш далеч от светската суета,
отхапва парче от суха хлебна кора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тизан Все права защищены