Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
4.08.2009 г., 1:46 ч.

Просяк 

  Поезия » Друга
561 0 9

Огледах се наоколо, но тъмното

пронизано бе с вятъра студен,

едно лице, достигнало до дъното,

умираше вторачено във мене.

Едно лице, недокоснато от топло,

чернееше от спазъм изпод мост,

под който минувачите го хокаха,

че искал е трошица хляб той просто.

За туй, че е поискал да е жив,

но никой не постла дори и дреха,

и куция нещастник в този миг

две патерици само го подкрепяха.

Две патерици, всяка бе разбойник,

държаха го изправен, но откраднаха

топлика, и сега в гнездо с усойници

полюшнат по абсцисата попадна.

И гледах, над цигулката надвесен,

как тропаше със дървения крак,

устата му задъха се от песни,

животът му - задъхан в черен прах.

 

Но песните дори не бяха тъжни,

погалил мен, с тях себе си поряза,

белееше безжизненост по бузите му,

превърнала сърцето му в желязо...

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??