Огледах се наоколо, но тъмното
пронизано бе с вятъра студен,
едно лице, достигнало до дъното,
умираше вторачено във мене.
Едно лице, недокоснато от топло,
чернееше от спазъм изпод мост,
под който минувачите го хокаха,
че искал е трошица хляб той просто.
За туй, че е поискал да е жив,
но никой не постла дори и дреха,
и куция нещастник в този миг
две патерици само го подкрепяха. ...