12.10.2016 г., 11:01 ч.

Просяк 5 

  Поезия » Гражданска
301 0 0

Стои просякът безимотен

на улицата самотен

и очаква нещо да му дадат,

че мъчи го гладът.

 

Да се смилим над тоз човек,

що води живот нелек,

а не да го отминем,

на мъката му нека да откликнем!

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??