Просяк 5
459
0
0
Стои просякът безимотен
на улицата самотен
и очаква нещо да му дадат,
че мъчи го гладът.
Да се смилим над тоз човек,
що води живот нелек,
а не да го отминем,
на мъката му нека да откликнем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
