просякиня...
Гледаш ме и в мене виждаш просякиня една,
без душа и без морал.
Подвластен си на тази твоя проклета суета,
но попита ли се кой остави ме в тази кал?
Гледаш ме и в мене виждаш скитница една,
която моли за късче хляб и малко сол.
Защо не четеш между редовете на моята душа,
остави ме да падна от високо,бях боса и гола...
Гледаш ме и в мене виждаш грешница една,
която стой сама в нощта и чака поредния си грях.
Малко ми стигаше да те обичам, много ми трябва да те мразя,
но и до днес не успях теб и обичта ти аз да прокълна...
Стоиш срещу мен и ме гледаш замислен ти.
Виждаш в мен скитница по пътя и грешница за който и да е...
Така не се и научи да гледаш в моите очи...
Не усети ли - аз съм просякинята на пътя за капка от твоята любов поне...
без душа и без морал.
Подвластен си на тази твоя проклета суета,
но попита ли се кой остави ме в тази кал?
Гледаш ме и в мене виждаш скитница една,
която моли за късче хляб и малко сол.
Защо не четеш между редовете на моята душа,
остави ме да падна от високо,бях боса и гола...
Гледаш ме и в мене виждаш грешница една,
която стой сама в нощта и чака поредния си грях.
Малко ми стигаше да те обичам, много ми трябва да те мразя,
но и до днес не успях теб и обичта ти аз да прокълна...
Стоиш срещу мен и ме гледаш замислен ти.
Виждаш в мен скитница по пътя и грешница за който и да е...
Така не се и научи да гледаш в моите очи...
Не усети ли - аз съм просякинята на пътя за капка от твоята любов поне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
