Просякинята
Просякинята
Студени тротоари. Дъжд, мъгла.
Забързани и безразлични хора.
Трикрако столче. Възрастна жена.
Очите гледат тъжни от умора!
Напред протяга сбръчкана ръка
с надеждата за лев или стотинка
подхвърлена от някой ей така!
Подхвърлена като на животинка!
Кашонът от голям дебел картон
е къщата и-спалня, кухня, дневна!
За нея той е сигурен подслон,
а тя на никого не е потребна.
Забравена, самотна и сама,
с угаснала надежда във очите
седи на тротоара под дъжда
и скришом бърше със ръкав сълзите!
Тя иска хляб да утоли глада,
и да дочака изгрева отново!
Но среща само хладните лица
на бързащи и на студени хора.
А утре, утре пак ще продължи
да чака със надежда и със вяра,
в картонения дом ще си седи
на столчето отвън, на тротоара!
06.06.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
