Едно джудже предсказа ми смъртта.
Било при астролог и тъй нататък...
Нощува то сред пазвата на завистта
и радва се животът да е кратък.
Джудженце подло с гномско потекло,
мечтата ти е моя гроб да зърнеш.
Дотук било, каквото е било.
Пази се бумеранг да не прегърнеш.
Защото сред безбройните звезди
една се откроява с дивна яркост.
И тя последният поет роди,
надминал всички земни олигарси.
Звезда, която пази зорко своя син
и враговете му безмилостно изгаря.
Превръща ги на безвъзвратен дим,
да нямат място в земните олтари.
© Младен Мисана Всички права запазени