19.02.2009 г., 7:25

Противопоставяне

1.2K 0 22

Противопоставяне


Живот! Ти пак ме предизвикваш!

Да се предавам, хич не се надявай!
Аз впрягам воля, мишци и душа,
поредните си ходове обмислям,
разпъвам всичките си сетива…

Замерваш ме с огромни притеснения,
показваш ми очите на страха,
подлагаш ме на хиляди съмнения,
уверено ме водиш към смъртта.

Пътуването смятам да е дълго, 
да издълбавам дръзко пареща следа
и с демони, щом трябва, да се съюзя.
А ще ме има – даже след това!

Живот! Защо разкъсваш моята дъга!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!*
  • Уший си знаме от разкъсаната цветност.
    Развей го в битките!
    Живей и се бори!
    Най-трудно се създава Вечност.
    За чисти и добри.
  • Павли, е този ти стих ме изхвърли от борда!!!
    Мислила съм и аз да напиша нещо такова, но ти вече го направи и то по страхотен, самобитен начин!!!
    Винаги си такава, самобитна!
    Браво, момиче, не изневерявай на себе си, защото обичам да те чета точно такава!!!
    Прегръдка!
  • Светло!Да четат песимистите.
    Много ми хареса!
  • Живот - една красива, пъстра нишка,
    подир която ежедневно бягаме.
    Броим си загубите и въздишаме,
    а покрай нас годините търкалят се...

    Поздравления за оптимистичния стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...