Противоречие
Противоречие
С магия някаква ли ме омая,
отрова ли от устните ти пих?
Коя съм и къде дори не зная,
умрях ли или се родих?
В Ада ли съм или в Рая,
замръзвам ли или горя
и как ще свърши туй накрая,
ще имам ли аз пак душа?
Потънала в безпаметно блаженство,
загледана в прастарата Луна
и, в плен на приказно вълшебство,
любовни думички шептя.
Отрова ли във вените ми вкара,
че в миг край мен светът замря
и само някакво гласче повтаря:
"Не се плаши от любовта!"
Кажи какво и как ми стори,
че да позная себе си не мога,
сърцето лудо с разума ми спори -
щастлива ли съм или пък тая тревога?
И сякаш в лабиринт се лутам,
къде е изходът не знам...
Престанах вече да се питам,
... че те обичам само знам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АнеблА Всички права запазени
