Противоречие
Противоречие
С магия някаква ли ме омая,
отрова ли от устните ти пих?
Коя съм и къде дори не зная,
умрях ли или се родих?
В Ада ли съм или в Рая,
замръзвам ли или горя
и как ще свърши туй накрая,
ще имам ли аз пак душа?
Потънала в безпаметно блаженство,
загледана в прастарата Луна
и, в плен на приказно вълшебство,
любовни думички шептя.
Отрова ли във вените ми вкара,
че в миг край мен светът замря
и само някакво гласче повтаря:
"Не се плаши от любовта!"
Кажи какво и как ми стори,
че да позная себе си не мога,
сърцето лудо с разума ми спори -
щастлива ли съм или пък тая тревога?
И сякаш в лабиринт се лутам,
къде е изходът не знам...
Престанах вече да се питам,
... че те обичам само знам!
© АнеблА All rights reserved.
