Провокирано
Бях в Любимец. Близо до браздата.
Умеят там, арбузи* да садят.
Мисията беше много свята.
Бях в един вълшебно чуден свят.
Едни деца, с магия невъзможна,
плениха ме и пленник техен бях.
Бодеше битието и не можех,
да бъда чист и гладък като тях.
Деца различни, но с една идея,
разказваха ми детския си свят.
Те станаха ми стимул да живея.
Голямото е в мъничкият град!
След време вместо дини на бостана,
ще сеят смисъл с вяра и любов.
Дано да не попаднат във капана
на битието - скърцащ и суров.
Дано да продължават с чистотата
която от очите им струи.
Да вярваме в сърцата на децата!
Да се огледаме във техните очи!
––––––––––––––––––––––––––––––––––
* арбуз – диня
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
