mr-skembelijsky (Веселин Добрев)
6 11
2.08.2009 г., 23:23 ч.

Прозорец 2 

  Поезия » Философска
629 0 3

Липата ме гледа през спуснати щори.

И наистина там е, а всъщност я няма.

Вървя през града сред бързащи хора.

Движа се бързо, а всъщност стоя.

Картини се сменят толкова бързо.

По-бързо, отколкото мога да гледам.

Щастлив съм, а сякаш не мога.

Във всичко се вписвам,

а всъщност съм толкоз различен.

Изцяло отдал съм се, но нещо ми липсва.

Чета, а не разбирам и дума,

говоря, а сякаш никой не чува.

Дори се опитах да пиша,

а сякаш нямам мастило.

Вперил съм поглед навън.

Какво ли очаквам да видя?

Вятър все още няма, но пък вътре е тъмно.

Задух… и въздухът свършва.

Всъщност може би нещо друго.

 

Така отчаяно нещо ми ЛИПСВА.

Има там дупка огромна и черна,

която всичко красиво поглъща.

 

И тогава поглеждам назад:

“Е, всичко така е прекрасно -

и рози, и слънце, и пясъци златни…”

Това е! Нищо не ще ме пречупи.

Аз тръгвам отново, не, по-скоро ще тичам.

Нима е възможно да има толкова красиви неща

и весели хора.

АЗ ТУК СЪМ!

Крещя от високо и всички ме виждат и чуват,

хора се спират и радват със мен.

Липата на моя прозорец отново цъфти и ухае.

И наистина там е!

 

 

31.07.2007

© Веселин Добрев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??