Прозорец 2
Липата ме гледа през спуснати щори.
И наистина там е, а всъщност я няма.
Вървя през града сред бързащи хора.
Движа се бързо, а всъщност стоя.
Картини се сменят толкова бързо.
По-бързо, отколкото мога да гледам.
Щастлив съм, а сякаш не мога.
Във всичко се вписвам,
а всъщност съм толкоз различен.
Изцяло отдал съм се, но нещо ми липсва.
Чета, а не разбирам и дума,
говоря, а сякаш никой не чува.
Дори се опитах да пиша,
а сякаш нямам мастило.
Вперил съм поглед навън.
Какво ли очаквам да видя?
Вятър все още няма, но пък вътре е тъмно.
Задух… и въздухът свършва.
Всъщност може би нещо друго.
Така отчаяно нещо ми ЛИПСВА.
Има там дупка огромна и черна,
която всичко красиво поглъща.
И тогава поглеждам назад:
“Е, всичко така е прекрасно -
и рози, и слънце, и пясъци златни…”
Това е! Нищо не ще ме пречупи.
Аз тръгвам отново, не, по-скоро ще тичам.
Нима е възможно да има толкова красиви неща
и весели хора.
АЗ ТУК СЪМ!
Крещя от високо и всички ме виждат и чуват,
хора се спират и радват със мен.
Липата на моя прозорец отново цъфти и ухае.
И наистина там е!
31.07.2007
© Веселин Добрев All rights reserved.
