Липата ме гледа през спуснати щори.
И наистина там е, а всъщност я няма.
Вървя през града сред бързащи хора.
Движа се бързо, а всъщност стоя.
Картини се сменят толкова бързо.
По-бързо, отколкото мога да гледам.
Щастлив съм, а сякаш не мога.
Във всичко се вписвам,
а всъщност съм толкоз различен.
Изцяло отдал съм се, но нещо ми липсва.
Чета, а не разбирам и дума,
говоря, а сякаш никой не чува. ...