1.08.2015 г., 21:26

Прозорец към света

1.2K 0 4

И аз си имам прозорец към света,

скрила съм го дълбоко във душата,

но по-често затворен го държа,

за да не нахлуе в мене тъмнината.

 

Искам дете на слънцето да си остана,

такава, каквато била съм до сега.

И макар да знам, че няма да го хвана -

слънцето - аз все към него се стремя.

 

Не... няма да са нощи моите дни!

Ще запазя свойта светлина.

А пък прозореца на моите мечти

ще открехвам само през деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...