И аз си имам прозорец към света,
скрила съм го дълбоко във душата,
но по-често затворен го държа,
за да не нахлуе в мене тъмнината.
Искам дете на слънцето да си остана,
такава, каквато била съм до сега.
И макар да знам, че няма да го хвана -
слънцето - аз все към него се стремя.
Не... няма да са нощи моите дни!
Ще запазя свойта светлина.
А пък прозореца на моите мечти
ще открехвам само през деня.
© Насето All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
