И аз си имам прозорец към света,
скрила съм го дълбоко във душата,
но по-често затворен го държа,
за да не нахлуе в мене тъмнината.
Искам дете на слънцето да си остана,
такава, каквато била съм до сега.
И макар да знам, че няма да го хвана -
слънцето - аз все към него се стремя.
Не... няма да са нощи моите дни!
Ще запазя свойта светлина.
А пък прозореца на моите мечти
ще открехвам само през деня.
© Насето All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
