Прозорец в сърцето
От моя прозорец се виждат морето,
рибарските лодки, скалите...
Понякога влиза на топка небето
и в синьо обличат се дните.
Ухае на сол и на слънчево лято
дори в януарската зима.
Две чайки се гмуркат в очите, когато
намига светът раковинен.
Изсипва луната звезди на купчѝнки
в стъклата да свети. И тихо е.
Нощта се усмихва с две нежни трапчинки. Превръщат се мислите в стихове.
Избухне ли изгревът - времето спира,
секунда, обвита в позлата.
В такива моменти душата разбира
защо е дошла на Земята.
И вятърът каца отвън на перваза,
с вълшебни истории мами...
Но този прозорец,
за който разказах,
отдавна в сърцето е само.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
