Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.
Сега копнея само за огнище,
и чаша чай със обич подсладена!
Не искам празни думи да обличам,
а щастие в две шепи споделено!
Таня Симеонова
14.01.2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация