Jan 15, 2020, 11:18 AM

Прозрение 

  Poetry » Phylosophy
797 1 0

Прощавах и си тръгвах твърде често,

а после ме изгаряха на клада.

Сега в единствена сълза се вмествам,

сред тихия покой на листопада.

 

Сега копнея само за огнище,

и чаша чай със обич подсладена!

Не искам празни думи  да обличам,

а щастие в две шепи споделено!

 

Таня Симеонова

14.01.2020 г.

© Таня Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??