Прозрение
Завесата пада
Светлините угасват за момент
И мрак настава в залата
Писъци чуват се
А аз седя и не помръдвам
И чакам теб да излезнеш
Да се поклониш пред публиката си
Светлините светват
Завесата стои спусната
А очите ми със сълзи се пълнят
Шепот около мен чувам
И само сенки леки
Минават покрай мен
Бавно ставам
И се отдалечавам
На всяка крачка глава обръщам
А завесата стои спусната
На вратата стоя
Сълзите се стичат по лицето ми
Дойде момента на Спасението
Душата моя отново полетя
Усмивката дойде със Спасението
Разбрах това което преди не можех
Ти никога няма да се покажеш зад завесата
И никога няма да завършиш подобаващо
Вместо теб аз се поклоних
и продължих пътя към дома
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
