11.07.2010 г., 11:42

Прозрение

637 0 4

Пиеса е животът ни и сцена,

с роли сатирични, драматични,

а ние сме актъори по рождение,

любвеобилни или саркастични.

Люлеят ни емоции от смях,

сълзи, мъдри пориви дори,

но в края на спектакъла, след тях

си казваме: просто себе си бъди!

Бъди такъв, какъвто си!

Играй и тъжен, и щастлив,

сам сценария си напиши

и щом играеш, значи, че си жив!

Пиеса е животът ни и сцена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...