Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9.11.2006 г., 11:28 ч.

Прозявам се... 

  Поезия
688 0 6
Прозявам се, кога се е стъмнило,
не съм разбрала, някак съм пропуснала,
небето, хубавото време и залеза
във шетане улисана...Консерви и буркани
пред очите ми, детето, със грижите по него.
Съпругът ми усмихва ми се...чакащо,
неадекватна съм, живея сякаш в друго време.
Вечерята е сложена, усмихвам се,
гърбът боли, коляното върти.
Към утре болката ме връща,
а мивката е пълна с мръсни съдове.
Запрятам отпуснати ръкави,
над бяла мивка, ръцете ми са лодки,
на две, на три...преплувам с тях умората,
затварям буркани, а отварям спомени...
Прозявам се, задрямала съм на кушетката.
И търкам сънени очи. Поглеждам вън,
уличните лампи, намигват ми и се усмихват,
преструват се на светнали звезди.
Прозявам се...така съм уморена,
и много, много ми се спи...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Колко често ние жените се чувстваме точно така, и колко често прозаичното в едно със умората ни съсипват, но хубавото е въпреки това да виждаме поетичното, ако не в сънищата си, то в уличните лампи, които се превръщат във звезди, а въпреки умората да се усмихваме, макар и неадекватно...
  • И след всичко това, пак успяла да пише красиви стихове !
  • Ежедневие Но дали само от това така сме уморени?! Поздрави
  • при толкова проза... как да мислиш поетично?
  • Описала си женското ежеднение! Поздрав!
  • Женска идилия!!! След тези задължения иди, че се радвай на друго!!!
    Много хубав стих, Джейни!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??