Пръстенът и пеперудата

Поетичен цикъл в рубаи
(Рубаите, подредени като едно цялостно пътешествие – от формата към същността, от тежестта към лекотата, от златото към духа.)

---

Увод-предисловие:

Това не е приказка, нито изповед.
Това е гласът на един човек –
претопен, изкушен, подмамен, променен –
който тръгва от съдбата, минава през златото
и стига до себе си.

---

I. Претопяване

Аз от години живея като пръстен
на безименния пръст на Съдбата...
Създаден съм, за да бъда претопен –
независимо от Силата, излята в мен!
(03.02.2021 г.)

Претопен, нося се в реката –
течението ме влачи все напред,
вятърът ме посбутва братски,
а водопадът – разгръща ръце...

---

II. Пещерата

След прегръдката на водопада,
попаднах аз в тайна пещера...
На Вълчан войвода ли е
или на Али Баба – аз не зная!

Мълчат стените влажни и неми,
говори ми купчината злато, шепне
за отминалото време на грабежи –
добро и зло, обречени са с метежи!

Повярвал в сладкодумието на златото,
забравих, че съм гладен, несретникът аз,
забравих, че навън свободен и щастлив бях аз...
О, та тук дори два кубика пръст няма за мен!

---

III. Борбата

Как, с чий разум всичко това
да изоставя, да се гмурна
в лоното на водопада?...
Ще оцелея ли, ще мога ли да се върна?

Не, не съм буца злато аз,
по-скоро гъсеница съм,
но предпочитам да падна,
за да мога да литна като пеперуда!

И ето ме, на дъното –
пеперуда не станах,
гъсеница съм си, но...
с откраднат пръстен!

---

IV. Освобождението

Сега вече мога да литна –
дори тяло не ми е нужно,
имам откъде да се оттласна,
имам и за какво да живея!

---

Завършек

Няма победа, няма поражение.
Има път, има Дао. Нали?
Има злато, което тежи –
и смисъл, който лети...

(03.07.2025 г.)